Направо към съдържанието

Иполита Тривулцио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иполита Тривулцио
принцеса на Монако
Иполита на картина от XVII век, съхранявана в Княжеския палат на Монако
Управление13 февруари 1616 – 20 юни 1638
НаследилаМария Ланди ди Валдетаро като господарка-консорт
Наследена отКатерина-Шарлота дьо Грамон
Лични данни
Родена
1600 г.
Починала
20 юни 1638 г. (38 г.)
Погребана вКатедрала на Непорочното зачатие, Монако
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияТривулцио по рождение
Грималди по брак
БащаКарло Емануеле Теодоро Тривулцио
МайкаКатерина Гондзага
БракОноре ||
ПотомциЕркюл Грималди
Герб
Иполита Тривулцио в Общомедия

Иполита Тривулцио (на италиански: Ippolita Trivulzio; * 1600,[1] Палат „Тривулцио“, Милано, Миланско херцогство, † 20 юни 1638,[2] Княжески дворец, Монако, Княжество Монако) е италианска благородничка. Тя е съпруга на Оноре II от Монако и е първата владетелка на Монако, която носи титлата „принцеса. Преди това има единствено титлата „Господарка-консорт на Монако“.[3]

Иполита е пряка предшественичка на сегашния управляващ владетел на Монако Алберт II.

Карло Емануеле Теодоро Тривулцио на портрет на Джулио Чезаре Прокачини

Семейството на Иполита произхожда от Милано. Тя е дъщеря на Карло Емануеле Теодоро Тривулцио (Теодор VIII; * 1565, † 1605), граф на Мелцо и Музоко[4], господар на Кастелдзевио и Кодоньо от благородническия ломбардски род Тривулцио, и на съпругата му Катерина Гондзага (* 1574 † 1615?) от Гондзага ди Кастел Гофредокадетска линия на Дом Гондзага.

Има трима братя:

  • Джан Джакомо Теодоро (* 1596, † 1656), кардинал (1629), вицекрал на Арагон, на Сицилия, на Сардиния, губернатор на Милано (1655).[5] Съпруг на Джована Мария Грималди (сестра на съпруга на Иполита Оноре II).
  • Джеронимо
  • Алфонсо (* 1600, † 1621).
Оноре II от Монако, изобразен от Филип дьо Шампан през 1651 г. Днес картината се съхранява в Княжеския дворец в Монако

На 13 февруари 1616 г. Иполита се омъжва в Милано (договор) за Оноре II.[3] Оноре II е член на Дом Грималди – суверенни владетели на Княжество Монако от XIII век. През 1615 г. той се завръща в Монако от Милано, където е прекарал детството си при чичо си-испанец. Бракът му с Иполита, която е зълва на сестра му Жана, е просто и очевидно решение на въпроса за наследник.[6] Иполита е „скромна, стройна тъмнокоса красавица, възпитана от монахини“. Съпругът й е много благочестив и човек на дома, и бракът е щастлив.[6]

Когато Оноре II възстановява резиденцията си, като прави частен дворец от средновековна крепост, той въвежда няколко придворни обичая и официални религиозни устави, за да създаде чувство за национално единство с населението на Монако и аура на монархия. Иполита играе по-голяма роля в управлението от своите предшественички.[6]

Интериорът на Катедралата на Непорочното зачатие в Монако

Умира на 38 години в Монако. Първоначално е погребана в криптата на Катедралата на Непорочното зачатие в Монако, а на 4 ноември 1966 г. тленните ѝ останки са преместени с решение на принц Рение III.

Иполита и Оноре II имат един син:

  • Еркюл Грималди (* 16243, † 2 август 1651 в битка), маркиз на Бо (1643 – 1651), женен за Мария Аурелия Спинола, от която има четири деца.
  1. Ippolita Trivulzio // CERL Thesaurus (англ.) — Consortium of European Research Libraries. Посетено на 21 ноември 2022 г.
  2. Ippolita Trivulzio // Find a Grave (англ.) — 1996
  3. а б van de Pas, Leo Ippolita Trivulzio. Genealogics .org. Посетено на 21 ноември 2022 г. Архивировано от оригинала на 24 сепрември 2015 г.
  4. Музоко (Musocco) е днешен милански квартал
  5. Trivùlzio, Gian Giacomo Teodoro // Посетен на 21 ноември 2022.
  6. а б в Anne Edwards, The Grimaldis of Monaco, 1992
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ippolita Trivulzio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​